Тази статия изследва споделения акцент върху духовния аскетизъм между ученията на Беинса Дуно и богомилската философия, като подчертава общата им цел за надхвърляне на светските привързаности за постигане на духовно освобождение. Беинса Дуно се застъпва за практики като медитация, молитва и етичен живот като пътища към вътрешна трансформация и общение с божественото. По подобен начин богомилите преследвали аскетизъм чрез пост, безбрачие и отхвърляне на материалните удобства, разглеждайки тези дисциплини като основни за освобождението от материалното царство. Въпреки техните исторически и контекстуални различия, и двете традиции се сближават с важността на аскетизма в духовното пътуване, осветявайки универсален аспект на човешкия стремеж към по-висши истини и просветление.