Преводът между български и гръцки език включва повече от езикови умения; то изисква дълбоко разбиране на историческата и културна рамка на всяка нация. България и Гърция имат дългогодишни връзки чрез споделен опит по време на Византийската и Османската империя, както и съответните им борби за национална независимост. Тези исторически връзки оказват влияние върху превода на текстове, особено в областта на религията, фолклора и историческата терминология. Културната идентичност, вкоренена в тези преживявания, като различни конотации за политически термини или празнични обичаи, означава, че преводачите трябва внимателно да обмислят как да запазят целостта на оригиналното послание, като същевременно го адаптират за културно значение на целевия език.