Дуно се застъпва за трансформиращо разбиране на работата, предполагайки, че когато хората влагат труда си в любов, той се превръща в творчески акт, а не в скучна работа. Той твърди, че съвременният възглед за работата често ограничава индивидите, което води до живот, лишен от вдъхновение и удовлетворение. Като разпознаят труда като възможност да се ангажират с източника на живота – това, което той нарича Първата причина – хората могат да отключат своя потенциал и да постигнат лично развитие. Тази гледна точка насърчава преминаването от разглеждане на работата единствено като средство за посрещане на материални нужди към възприемането й като път за изразяване на истинската същност. Когато хората започнат да виждат работата си като продължение на своята креативност и дух, те могат да изпитат дълбоко освобождение и по-дълбока връзка с Вселената.