Основните функции на еозинофилите включват борба с паразитите, особено хелминтите (червеите), и участие в алергичните реакции. Когато паразит навлезе в тялото, той предизвиква имунен отговор и привлича еозинофилите към мястото на инфекцията. Там те се активират и освобождават съдържанието на своите гранули, което включва токсични протеини и ензими, насочени към унищожаване на паразитите.

При алергични реакции, като астма, алергичен ринит (сенна хрема) или атопичен дерматит (екзема), еозинофилите се натрупват в засегнатите тъкани, което води до възпаление и свръхчувствителност. Това натрупване на еозинофили предизвиква симптоми като затруднено дишане, хрема, кихане, сърбеж и обриви. Въпреки че еозинофилите играят важна роля в защитата на организма, тяхната активност при алергични реакции може да бъде вредна и да доведе до хронични възпалителни заболявания.

Контролът върху активността на еозинофилите е важен елемент в лечението на алергиите. Съвременните терапии за алергични заболявания често включват лекарства, които намаляват броя и активността на еозинофилите, като кортикостероиди, антихистамини и левкотриенови модификатори. Тези лекарства помагат за облекчаване на симптомите и предотвратяване на дългосрочните усложнения на алергичните реакции.