Първоначално, за да компенсира, панкреасът произвежда повече инсулин. С течение на времето, бета-клетките в панкреаса, отговорни за производството на инсулин, се изтощават и не могат да произвеждат достатъчно инсулин, за да контролират нивата на глюкоза в кръвта.

Рискови фактори, свързани с инсулиновата резистентност, включват затлъстяване или наднормено тегло, физическа неактивност, нездравословна диета, семейна история на диабет тип 2, синдром на поликистозни яйчници (PCOS) и прием на някои лекарства, като кортикостероиди.

Симптомите на инсулинова резистентност могат да включват висока кръвна захар, увеличена жажда, често уриниране, чувство на глад, умора, замъглено зрение и бавно зарастване на рани.

Няколко фактора могат да помогнат за предотвратяване или забавяне на развитието на инсулинова резистентност и диабет тип 2, като поддържане на здравословно тегло, редовна физическа активност, здравословно хранене, богато на фибри и ниско съдържание на наситени мазнини, отказване от тютюнопушенето, контрол на кръвното налягане и холестерола.

Лечението на инсулиновата резистентност може да включва промени в начина на живот, медикаменти като метформин и инсулинова терапия. Състоянието е тясно свързано с диабет тип 2, и разбирането на връзката между двете е от съществено значение за ранното откриване, превенция и лечение. Чрез здравословни навици и ранна интервенция е възможно да се управлява и да се предотврати развитието на диабет тип 2.