Езикът на знаците е жизненоважен инструмент за комуникация в общността на глухите и интегрирането му във всяка новинарска емисия е от съществено значение за осигуряване на равен достъп до информация. Въпреки че България е постигнала крачки в достъпността, все още има значителни пропуски, особено в последователното предоставяне на жестомимичен превод в новинарските емисии. Тази липса на достъп нарушава основните човешки права на глухите хора, които заслужават същия достъп до обществени събития и информация като чуващите граждани. Нещо повече, интегрирането на превода на знаци в новинарските емисии е важна стъпка към насърчаването на приобщаващо общество, където всеки може да участва еднакво в образователния, културния и гражданския живот. Значението на тази услуга се увеличава в кризисни ситуации, когато достъпът до навременна и точна информация може пряко да повлияе на безопасността и благосъстоянието на глухите хора. В момента някои български телевизии предоставят жестов превод за определени програми, но това не е масова практика. За да се реши този проблем, е необходимо да се приложи законодателство, задължаващо жестомимичния превод за всички новинарски емисии и да се подобри обучението и наличието на професионални преводачи. Разглеждайки успешни примери от други страни, България може да възприеме тези практики, за да гарантира, че никой не остава изолиран от критична информация, като по този начин насърчава по-справедливо и по-приобщаващо общество.