Преводът от български на руски надхвърля обикновеното езиково преобразуване; това налага трансформация на съдържанието, за да резонира с целевата аудитория, като същевременно се запази същността на оригиналното произведение. Възприемането на транскреацията пред буквалния превод дава възможност на преводачите да вдъхнат текста с подходящите емоции и културен резонанс. Перифразирането, метафоричните адаптации и културните замени играят ключова роля в създаването на превод, който завладява руските читатели, като същевременно остава верен на българския източник. Този подход гарантира не само точност, но и ангажираност, насърчавайки по-дълбока връзка между аудиторията и преведения текст.